В моето пространство няма „непослушни“ или „сбъркани“ деца.
Има деца, които заслужават да бъдат видени – с търпение, с разбиране, с внимание към това, което е отвъд поведението.
Подход
Тук няма „стой мирно“, „пак си разсеян“ или „трябва да се съсредоточиш“. Тук вярвам, че всяко дете има своя ритъм, свой цвят и свой вътрешен свят – понякога по-шумен, по-бърз, по-пъстър. Със специален фокус работя с деца определяни като "буйни", с поведенчески проблеми и с ADHD – синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. Тези деца, често биват разбрани погрешно: те не са „непослушни“, не са „невъзпитани“, не им „липсва уважение“. Те просто възприемат и преживяват света по своя собствен начин. Често "лошото" поведение е бунта им към света. Тези деца обикновено са свръх чувствителни към средата и не успяват да намерят правилния начин да се впишат и да изразят това което е в тях.
🔸 Трудно се задържат на едно място, но усещат емоциите в дълбочина.
🔸 Разсейват се лесно, но имат изключително богато въображение.
🔸 Реагират импулсивно, но са изключително чувствителни към несправедливост.
🔸 Често се борят със самите себе си – без да знаят защо.
В моята работа използвам кукли, приказки, движение и игра – защото знам, че децата учат най-добре, когато се движат, когато им е интересно, когато могат да се изразят чрез тялото и въображението си.
Създавам място, където те могат:
🔸 да бъдат приети такива, каквито са;
🔸 да изразят емоциите си – гняв, радост, страх, тъга – свободно и безопасно;
🔸 да учат как да се свързват с другите, без да се чувстват „прекалени“;
🔸 да насочват енергията си в творчество, общуване и себеизразяване.
Аз не очаквам концентрация – създавам условия, в които тя се случва естествено. Не изисквам тишина – давам пространство, в което може да се чуе вътрешният глас.
Работя с фокус върху изграждане на доверие, защото именно то позволява да се трансформира вътрешния опит на детето със средата и така промяната се случва като следствие, а не като цел.
Тук не е изправително училище.
Не се стремя да потискам същността на детето. Помагам му да разбере и овладее стихията си.
...Щастието му било с дълги косми в цвета на дъгата, не можело още да говори, но разбирало колко ценна е дружбата му с човечето и се научило да общува с него като издавало смешни звуци, подобно на малко зверче...
...Това бил страхът - той се приближил без да вика и без да казва нищо…разперил крила и затъмнил цялото небе. Нашето човече се уплашило и избягало, свило се на топка с един ъгъл, закрило очи и не могло да помръдне от ужас....
..Аз съм баба ИзнеНадка, кралица на фокусите, Но първо гладен ли си? Ето, вземи една курабийка!
Зарадвало се човечето и понеже било зверски изгладняло, лакомо налапало курабията, в този момент милата баба се превърнала в зла вещица....
....Бълхата на име вина продължавала да го хапе и да му напомня че то не е толкова добро, колкото всичките му роднини му казвали че то трябва да бъде....
...Продължило по пътя си и не след дълго срещнало едно зверче - Гневът! Той стискал зъби и гледал на кръв. Майка му не му разрешавала да излиза от вкъщи… и понеже той бил още малък само стискал зъби на оградата на своята къща...
...Както си вървяло то видяло една лястовица, която плачела край една река. Тя се казвала тъга...
...Тъгата и вината привлекли Един паяк казвал се срам. Той полазил нашето човече по лицето и то цялото станало червено и подуто...
,,Гората не свършвала, клоните ставали все по гъсти, листата все по злокобно шептели. Погледнало своето щастие и видяло че то било съвсем неподвижно, студено като лед, едва едва дишало....
...Човечето така се зарадвало да я види, че се метнало на врата ѝ и избухнало в сълзи от радост и тъга , признателност, любов и благодарност...
ПЪТЯТ КЪМ ДОМА
Ще се радвам да срещна твоя малчоган и заедно да потърсим решение на всяко предизвикателство.
…в една истинска среща – такава, в която светът е откровен и свободен, такъв, какъвто си го сътворим..